Когато въздъхнеш укротена
и свиеш върху пясъка красивото си тяло,
умората ще тече от тебе запотена,
вълните ще ти бъдат синьо огледало.
Тогава беззащитна ще те намеря,
броните ти отдавна ще са свалени.
Топлият пясък ще ни бъде постеля.
За малко само ще бъдеш богиня за мене.
После, в най-съкровеното ти отдаване,
отровата си бавно и подло ще влея.
Аз съм Господарят на мрака. Отровен е
еликсирът на страстта ми. Не умея
да се привързвам, прощавам и обичам.
Сама си изпроси да бъдеш погубена.
Кой вятър при мене довя те, момиче?
Какво да те правя такава-
малка, сладка и влюбена?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар