Завръщам се от Нищото във себе си -
окъсан, изтерзан и много сам.
По пътя срещнах много сиви скитници,
но нямах нищо в себе си да им го дам.
Очите им, луни от друго време,
търкаляха се по измислен склон.
Животът им -ненужно, тежко бреме,
се влачеше без ласка и пардон.
Засрамвах се, но бях ли аз виновен
за нищетата, за войните, за глада?!
Застрелваше ме с поглед див, отровен
в съня ми някаква май дяволска жена.
И бягах и, и падах в плен. Увиваше се
като зла нага около сърцето ми, с език
проникваше в съзнанието ми, изтриваше
горещи спомени. Аз бях и ученик.
Научи ме да лъжа, да съм чисто зло,
в ръкава празен там на дявол еднорък.
Да се изприщвам мигом сторя ли добро
и като Ерос да си служа с тънък лък.
Завръщам се от Нищото във себе си.
Избягах и, не я сънувам днес.
Но още в алкохол с високи градуси
я давя нощем и крещя от стрес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар