Вселената тази сутрин се търкаля сред вълните.
Как пищи в ушите ми този гневен прибой.
Раковини без рачета,спомени недоизпити.
Цял един свят, който не помня дали е бил мой.
Рано е.Но не спах и в тази душна нощ на русалки,
които играеха покер със мойта душа.
Залогът беше ти, моя горда весталке.
Която спечели, би заела мястото ти, но само в съня...
Затова не спах и по пясъчното безмълвие скитах,
не исках русалка в сърцето ми да се всели.
То е пълно със тебе.Крещях и гларусите с плач питах.
Грешна ли бе любовта ми, та сърцето ми се взриви ?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар