Не са от черни диаманти
мойте нощи,
но блясъкът им
в шепите ми хладен
е като изворна вода,
така студена,
че пия и изтръпнал
все съм жаден.
Докосване на
твърда перушина-
криле на гарван
по настръхналата кожа
оставя резки
с болката на ножа,
изрязващ арабески
много сложни,
в които е
преплетена тъгата
с една любов,
която ме убива,
защото ти си
все тъй непозната,
а в мен сърцето
някак си изстива
и няма
нежни думи да ти кажа,
премина границите,
нищо не остави
и нищо,
че си все така красива,
с забрава времето
без жал
ще ни накаже.
Няма коментари:
Публикуване на коментар