Противна си... Отново противиш се
на гордото ми Его, с вкус на грях
и лаят кучетата на очите ти.Върни се,
че там, където тръгваш стине в прах
непипнато, нетърсено сърцето
на самотата- птица без крила
и все в мъгли дрогирано небето
повръща облачната си, погубена душа.
Какво си мислиш?!
Че без мен ще си щастлива
в прегръдките на демони без плът,
които те люлеят ... и убиват
на бузите ти руменеца. Спят
мечтите ти - невинни младенци
и спират в сън сърцата им незрели,
а празнотата в думите кънти
на щастието сетен дъх отнела.
Мълчиш? Това ли съм за теб-
студено късче ледена пустиня?
Не ме разбра. Покри се в черен креп-
вдовица на душата ми.Робиня
на своята капризна красота,
на дивите желания в кръвта ти.
И аз мълча...Прости ми... Все така
вали над нас на хрипове тъгата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар