Крещиш...От болка?... Или страх?
Какво направих, та си сякаш луда?
Ти искаш да ме имаш...Да, разбрах.
Но имането чиста е заблуда.
До теб съм. Нежността ми е дете,
което в дланите ти ляга уморено.
То търси място в твоето сърце,
когато плаче и му е студено.
Обичам те. Но не с въже, в кафез,
без правила и догми, без присъди.
Обичаш ме. От себе си излез.
Не може любовта затвор да бъде.
Но ако смяташ да ме прекрояваш - спри!
Защото нито миг не ще остана.
И по-добре ти гръб ми обърни,
преди в сърцето ти да зейне грозна рана.
Няма коментари:
Публикуване на коментар