неделя, 8 ноември 2009 г.

Подсвиркване в дъжда




 
 





Ти ли си това, моя чернокоса?
Мокра под дъжда, в тънка рокля, боса?

Сън ли бе или ...Нещо в мен се счупи.
Казват, че с пари, няма как да купим

нежност и любов, радост и надежда.
В твоите очи слънце се оглежда.

Името ти пак викам. То се губи.
Моите ръце са за него груби.

Счупена любов. Хиляди парчета.
Смеят ми се днес другите момчета.

Ще те чакам там, дето те целунах,
онзи първи път, нощно пълнолунно.

Моля те, ела.Нямам много време.
Старата с коса зад гърба ми дреме.

Няма коментари: