Червени рози...Мисълта за тях кърви.
Кървя и аз, когато ти ги подарявам.
И не от трънчетата, а от тези страст
и лудост...В тях без дъх и свяст оставам.
Като роза бяла си красива в бяло.
но няма бели рози да ти посвещавам.
Лениво екзотично младото ти тяло
листенца от червени рози заслужава.
От тях ще ти ушия рокля кадифена,
зеленото на листите в очите свети.
И светлината в паяжина уловена,
отронва бисери. Душата на поета
в плътта ми стих за красотата ти създава.
Упойно ароматните червени рози
в леглото си пръсни да ни опияняват.
Когато си до мен те искам в "n"-та доза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар