Дишаш в душата ми -
диханието ти ме опиянява.
В очите ми догарят свещите
на отминатия ти смях-изгарям.
Чупят се пръстите
на осланените ми признания.
Докосвам те със сянката
на несбъднатото-
повтарям.
Ти се увиваш като
дим от цигарена нежност
около мъжките ми желания.
Ще те вдишам дълбоко
и самоубийствено-
дробовете ми
делтапланери ще станат.
И над долината от спомени
ще се носим и ще садим
хризантеми в дълбокото...
Още ли ме искаш -такъв-
нестандартно ръбато чаровен?
Кървят ръцете ти.
Момиче, опомни се!
Защо продължаваш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар