Не знаеш нищо ти, а само предполагаш.
И кой играчът е, и кой е жертва тук.
Сърцето си в ръцете мои плаха слагаш.
Не чуваш - плаче в мене болката без звук.
Обсебен аз съм, но не ще призная.
Играта наша е с сгрешени правила.
Не се научих правилно да я играя.
Накрая ти оставаш винаги сама
и ме проклинаш, и гориш мостове.
Отблъснати и двамата мълчим.
И зад гърба ни се редят гробове
на чувствата ни. Да ги съживим!
Няма коментари:
Публикуване на коментар