Сонетино бианко

 
 

Коя си ти, затворена във мрака,
печална пленница на счупени мечти?
Сънувах те. Да дойдеш не дочаках.
Събуждам се. Отляво ме боли.

И няма слънце. Утро-сиво, мрачно.
Росата по цветята с хленч сълзи
и много е. Дали отгоре плачат
на ангел тъжен сините очи?

Протягам длани-ти си там отсреща.
а може би все още съм във сън
и моля - на колени, с жар, горещо.

В ушите ми звучи божествен звън.
Очаквах дълго тази наша среща
и вярвам-ще те срещна там отвън.