Скорост.Задъхване.Слънчева светлина.
Обожавам утрото на рамото ми да ляга,
когато в нероден,още спящ час на деня,
далечността моторът ми иска да надбяга.
Отлитат минутите, като хартийки от бонбон.
Към гърба ми тишината уплашено се притиска.
Опиянение. Дързостта дава на живота ми тон.
Тръпка...Кой, всъщност, да живее вечно иска?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар