За друго просто няма място тук...
Каква си ми? Ти май че се забравяш.
Не си ми майка, шеф, ... жена дори,
след себе си на пепел дъх оставяш,
защото искаш всичко. На мига.
Да бъда твой, до косъм свой последен.
А аз съм птица, търся свобода -
живот в кафез е скучен, жалък, беден.
И допирът до тебе е кибрит,
във който клечките горят и овъгляват
душата ми, която не разбра
и разпиля на дребна, суха плява.
Каква си ми? Защо ме мъчиш пак
и в сънищата ми минаваш - самодива,
в прозрачна дреха?С пръстче даваш знак,
но щом протегна длан ... и си отиваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар